История

1923 – 1948 г.
На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г. и носещ до 1919 г. името “Футбол Клуб”), и „Слава“ (създаден през 1916 г. като офицерски клуб) се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23. Клубът се подпомага от Министерството на войната, което му осигурява и екипировката. През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Царската купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, завършен през 1938 г., представлява фундаментът на настоящия стадион „Българска армия“.
През есента на 1944 след идването на власт на правителството на ОФ към АС-23 се присъединяват по-малките софийски клубове „Шипка-Победа“ и „Цар Борис ІІІ“. Тогава името на АС-23 е променено на „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от АС-23. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.
„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи на базата си в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите на „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов – Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година. „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки, че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946 г. заема 5-то място, а през 1947 г. завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. На 15 февруари 1948 г. „Чавдар“ е преименуван в “ЦДВ”.

1948 – 1984 г.
След отпадането във Втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят възможности за връщане в Първа дивизия чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ София (бившия “Спортклуб”), който вече си е осигурил участие в крайната фаза на надпреварата. Решава се датата на обединение на двата клуба да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората, печели титлата (втора след титлата на АС-23 oт 1931 г.).
В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.
През 1950 г. името на отбора е променено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.
В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.
През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.
През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана. ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.
През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.
ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.
През сезона 1966-67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.
През лятото на 1967 г. армейците печелят престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100 килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.
Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.
През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.
От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли.

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.
Сезон 1980–81 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.
През сезон 1981-82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.
В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-84.
През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.

Разформироването
На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.

1985 – 2008 г.
Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.
През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988-89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.
През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.
През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Иво Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.
На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление. Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден. На европейска сцена армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.
През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996-97, но изключително странно бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента. Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.
През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.
През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“. В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти. В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.
След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров – Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равентство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов – Гонзо осигурява титлата на Левски.
През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра, но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.
През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех и отборът остава трети.
През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи – Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати. ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“. Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.
В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения армейците печелят 30-тата си рекордна титла.
До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 0:1. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков. Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.
Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла. След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.
В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро. Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първия кръг от френския ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетинафиналите от Локо (Пд). Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преостъпените на пловдивчани футболисти Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб – Левски.
От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесет годишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.

2008 – до сега
ЦСКА започва лятната подготовка без част от титулярите. Последователно от клуба си тръгват футболистите Георги Илиев, Велизар Димитров, Илко Пиргов, Роберт Петров, Йордан Юруков, Куидо Ланзаат, Емил Гъргоров, Ивайло Петров, Флорентин Петре и Александър Тунчев (общо за 3,75 млн. евро по неофициални данни), а впоследствие на 9 юли и треньорът Стойчо Младенов, който обявява че е недоволен от продажбата на толкова важни футболисти. За нов треньор е назначен зам. председателя на надзорния съвет Димитър Пенев.
Въпреки проблемите армейците изграждат млад състав който успява да победи Литекс за суперкупата на страната. На 5-ти август Лицензионната комисия дава лиценз на ЦСКА за участие в А група. Седмица преди началото на първенството напускат още 3-ма футболисти – Никола Вуядинович, Ней и Хосе Гарсес (общо за около 2 млн. евро). След започване на първенството армейците подписват договори с българските национали Здравко Лазаров и Владимир Манчев. ЦСКА остава без основен спонсор след като договорът с Вивател е прекратен по взаимно съгласие. В 15 кръг армейците, които са лидери отстъпват първото място на Левски след равенство с Локомотив (Мездра). През целия полусезон се носят слухове за нови купувачи на отбора, като основното име което се спряга е това на украинският милиадер Константин Жеваго. През декември от ЦСКА обявяват, че се водят преговори с две фирми едната от които е „Титан АС“, а другата е базирана в Абу Даби. В крайна сметка на 24 декември 2008 официално е обявено, че е подписан предварителният договор за продажбата на отбора с „Титан АС“, като сумата с която се спекулира в медиите е от порядъка на 7-12 млн. евро. През зимата 5-ма играча подават молби за разтрогване на договорите в отбора. Четирима от тях успяват да прекратят договорите си с ЦСКА, като най-големи полемики предизвиква португалският полузащитник Фелипе да Коща който въпреки твърденията си, че ще преговаря за нов договор с ЦСКА, преминава в Левски. През зимата са привлечени голямо количество нови футболисти (националът Йордан Минев и голмайсторът Дормушали Саидходжа от Ботев (Пловдив), бившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров, португалците Давид Мендес Силва и Руй Мигел от Локо (Мездра), както и Херман Пиетробон, Веселин Стойков и Асен Георгиев от Пирин), като 2-ма от тях (Пиетробон и Стойков) са преотстъпени. В медиите често излизат съобщения за забавени плащания към бивши футболисти и треньори на ЦСКА. След, като ЦСКА падна в първият си мач за годината срещу Пирин за купата на България треньорът Димитър Пенев бе освободен, а на негово място бе назначен нов треньор, племенникът му, Любослав Пенев. На 6 март Димитър Борисов и Иво Иванов подписват договор за покупко-продажба на отбора с представителят на Прамод Митал Александър Томов. Официален собственик на отбора е фирма „Титан Спорт“ ЕАД, дъщерна на „Титан АС“.
Със старта на пролетния полусезон армейците успяват да извоюват първото място с десет поредни победи. На 12 април 2009 г. в Търговския регистър официално е публикувана информацията с новите собственици и новите управителен и надзорен съвети. Въпреки че води през по-голямата част от първенството в крайна сметка ЦСКА остава на второ място само на 1 точка от Левски. За следващият сезон от ръководството съобщават, че възнамеряват да наравят селецкия изцяло от български футболисти.
През новия сезон ЦСКА играе в турнира Лига Европа, като армейците започват участието си от трети квалификационен кръг срещу североирландския ФК Дери Сити, а в плейофите отстраняват и отборът на Динамо Москва. На жребия, изтеглен на 28 август 2009 година в Монако, ЦСКА попада в група „Е“ заедно със отборите на АС Рома, ФК Фулъм и ФК Базел. Във вътрешното първенство армейците имат 4 поредни победи без допуснат гол и и общо 9 мача без загуба. На 7 септември 2009 е свикана конференция на която е обявено че ЦСКА има нов генерален спонсор – мобилният оператор Глобул. След загубите от Миньор и Литекс в „А“ група и Базел в Лига Европа треньорът на ЦСКА Любослав Пенев отстранява футболистите Давид Да Силва, Иван Караджов, Йордан Тодоров, Павел Виданов, Кирил Котев, Иван Иванов, Маркиньос, Тодор Тимонов, Светослав Петров заради неспазване на режима. На следващият ден президентът на ЦСКА Димитър Борисов опрощава наказанията на Тодор Тимонов, Павел Виданов, Маркиньос и Давид Силва. След вторият мач с Базел Любо Пенев обяви, че ще подаде оставка заради намесата на ръководството в спортно-техническите решения. Въпреки, че е подал оставка Любо Пенев води отбора в следващият кръг от „А“ група срещу Славия. След изразената подкрепа от страна на феновете и обещание от страна на ръководството за ненамеса в решенията му Пенев склони да остане в отбора и оттегли оставката си. Въпреки амнистирането на провинилите се футболисти, някой от тях не вземат участие до края на полусезона. В последните мачове ЦСКА записа три поредни равенства и остана на 2-ро място във временното класиране след изиграването на есенният полусезон, на 4 точки от първият Литекс. В Купата на България ЦСКА отстрани отборите на Свиленград и Литекс и ще участва на четвъртфинал през пролетта. В Лига Европа армейците останаха на последно място в групата с 1 спечелена точка срещу Фулъм в София и 5 загуби. В края на годината футболистите Иван Иванов и Иван Караджов бяха наръгани с нож, след кавга с охранител.
На 13 януари 2010 Любослав Пенев е освободен, след събрания на НС и УС, заради разминаване в целите. На следващият ден бе обявено, че новият треньор на ЦСКА ще е Миодраг Йешич. Йешич обаче не успява да прекрати договора си с либийският Ал Итихад. На 17 януари 2010 на пресконференция официално е обявено, че новият треньор на отбора е румънецът Йоан Андоне. След началото на полусезона ЦСКА записва лоши игри и от 5 мача печели само 2. В мача срещу Локомотив (Мездра) фенове на ЦСКА навлизат на стадиона за саморазправа с играчите и ръководството. Мачът е спрян и на ЦСКА е присъдена загуба с 3:0. На 30 март официално е обявено, че Йоан Андоне напуска отбора, а на негово място е назначен Адалберт Зафиров. ЦСКА отпада от купата на България в мач срещу бъдещият носител Берое. На 22 април за старши треньор е назначен Димитър Пенев, който ще води отбора заедно с главният мениджър Зафиров, тъй като Зафиров няма лиценз УЕФА „Про“. До края на сезона част от чужденците напускат отбора по взаимно съгласие. ЦСКА завършва сезона на 2-ро място след новият шампион Литекс и ще играе от трети предварителен кръг в Лига Европа следващият сезон. От ЦСКА заявяват стадион „Васил Левски“ за домашен, тъй като Българска армия не покрива критериите за лицензиране. На 13 май официално е обявено, че треньор на отбора от 30 юни 2010 ще е Павел Дочев.

Имена
През годините отборът е носил различни имена:
АС-23 от 1923 до 1944;
Чавдар от 1944 до 1948 след обединение със Спартак и Шипка-Победа;
ЦДВ през 1948 след обединение с физкултурното подразделение на ЦДВ;
Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947-48 и сезон 1948-49 след обединение със Септември;
Народна войска през 1950;
Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961-62;
ЦСКА „Червено знаме“ от 1962-63 до 1967-68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968-69 до 1984-85 след обединение с ДФС Септември;
ЦФКА „Средец“ от 1985-86 до 1988-89 след разформироването на отбора;
ЦСКА от 1989-90 до днес;
Освен официалните имена на отбора, в разговорния език и в медиите, футболистите и привържениците на тима са назовавани с различни прякори, част от които с негативно значение. Списък на тези нарицателни може да бъде намерен в статията за прякорите във футбола.

Успехи
ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.
Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 г. (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го отстранява, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.
ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.
Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282:259.
32 пъти Шампион на България (1931, 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008).
19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа) (1985, 1986, 1989 и 1990)
3 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006, 2008).

Рекорди на ЦСКА
* Най-много пъти шампион на „А“ група: 31 пъти (Рекорд за България)
* Най-много поредни шампионски титли: 9 (от 1954 до 1962) (Рекорд за България)
* Най-много участия в „А“ група: 56 пъти (Рекорд за България, споделен с Левски)
* Най-много победи в един сезон в „А“ група: 26 (от 34 срещи през сезон 1971/1972)
* Най-малко загуби в един сезон в „А“ група: 0 (от 30 срещи в сезон 2007/08, Рекорд за България), 0 (от 11 срещи през сезон 1958)
* Най-много поредни мачове без загуба в „А“ група: 33 (от 20 май 2007 до 10 август 2008) (Рекорд за България)
* Най-много поредни победи в „А“ група: 13 (от 10 август 2002 до 23 февруари 2003) (Рекорд за България)
* Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група: 79 (от 30 срещи през сезон 2004/2005) (Рекорд за България, споделен с Левски)
* Най-голям точков актив края на сезон в „А“ група: 79 (от 30 срещи през сезон 2004/2005) (Рекорд за България, споделен с Левски)
* Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група: 95 (в 34 срещи през сезон 1971/1972)
* Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група: 7 (в 22 срещи като през сезон 1951) (Рекорд за България, споделен със Спартак София)
* Най-голяма победа в „А“ група: 12:0 (през сезон 1951 срещу Торпедо Русе) (Рекорд за България)
* Най-голяма победа в официален мач: 12:0 (през сезон 1951 срещу Торпедо Русе)
* Най-много зрители на мач: около 70000 (на 7 април 1982 срещу Байерн, на националния стадион)
* Златен кудрабъл за 1988-89 : Шампион на България, Купа на България, Купа на Съветската армия, Суперкупа на България (и републиканската Спартакиада).
* Най-много златни дубли: 15 (1951, 1954, 1955, 1961, 1969, 1972, 1973, 1981, 1983, 1985, 1987, 1990, 1997, 2006, 2008) (Рекорд на България)
* Най-голяма победа над Левски – 5:0 през сезони 1953 и 1988/89
* Най-голяма победа в КЕШ – 8:1 през сезон 1956/57 срещу Динамо Букурещ
* Най-голяма победа в Купата на УЕФА – 8:0 през сезон 2000/2001 срещу Шериф Тираспол
* Най-голяма победа в КНК – 9:0 през сезон 1970/71 срещу Хака

Индивидуални рекорди на футболисти на ЦСКА

* Най-много пъти шампион: Манол Манолов – 12 пъти (Рекорд за България)
* Най-много мачове в „А“ група: Марин Бакалов – 454 срещи ( играл за Ботев (Пд.), ЦСКА, Спартак Пд, Марица, Олимпик (Тетевен) ) (Рекорд за България)
* Най-много голове за ЦСКА в „А“ група: Петър Жеков – 144 гола
* Най-много голове в „А“ група: Петър Жеков – 253 гола (8 за ФК Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА) (Рекорд за България)
* Най-много мачове за ЦСКА в „А“ група: Иван Зафиров – 340 мача
* Най-много мачове в един сезон на в „А“ група: 34 мача – Борис Гаганелов (1971/72, 1972/73), Божил Колев (1972/73)
* Най-много голове в един сезон на „А“ група: Христо Стоичков – 38 гола (сезон 1989/90) (Рекорд за България)
* Най-много голове в една среща в „А“ група: 6 гола – Петър Михайлов (срещу Торпедо Русе през сезон 1951) (Рекорд за България, споделен с Иво Георгиев, Тодор Праматаров и Цветан Генков)
* Най-скъпо продаден футболист на ЦСКА: Христо Стоичков на Барселона за 4,5 млн. долара (Рекорд за България)
* Най-скъпо закупен футболист от ЦСКА: Лео Лима от Вашку да Гама за 1,8 млн. долара (Рекорд за България)
* Най-възрастен футболист на ЦСКА: Йордан Филипов, 41 години през юли 1986
* Най-млад футболист дебютирал в ЦСКА: Мартин Тошев, 16 години и 274 дни на 19 май 2007 г.
* Най-бърз гол на футболист на ЦСКА : Ней, 17 секунда срещу Омония във втори предварителен кръг, реванши на Купата на УЕФА сезон 2007/08

Индивидуални рекорди на треньори на ЦСКА

* Най-много пъти шампион: Крум Милев – 11 пъти (Рекорд за България)
* Най-много купи: Димитър Пенев – 9 (4 Купи на България, 3 Купи на Съветската армия, 2 Суперкупи на България)
* Най-дълго треньор на отбор: Крум Милев – 17 години (Рекорд за България)
* Димитър Пенев е обявен за „Треньор на 20 век“ за България